Подправки

  Черен пипер                                                

Това е една от най-широко разпространените подправки в европейската кухня, позната още от древността и ценена заради вкуса си и заради употребата си като консервант. Вкусът на черния пипер се дължи на веществото пиперин. Смленият черен пипер, често наричан само „пипер“, се намира, заедно със солта, на почти всяка трапеза в някои части на света.

                                                                                 

Босилек

В кулинарията е незаменима съставка в много ястия от италианската кухня (спагети, макарони, пица), подправка за печени говежди и птичи меса. От него се приготвя прочутия италиански сос песто.

Отлично се свързва с всякакви доматени сосове.

                                                                                                                                                                   

Девесил

многогодишно растение, чиито листа се използват за овкусяване на ястия особено в южноевропейската кухня.

                                                                                 

 Джоджен

Използва се като подправка. Листата му се използват в супи, чорби и яхнии от зрял боб, при приготвяне на пюрета от спанак, при яхнии от агнешко, овче и шилешко месо, за агнешка плънка, при задушени меса и варено - свинско или телешко. Поради специфичния си, и то силен аромат, трябва внимателно да се съчетава с другите подправки, защото може да ги "потисне" и те да не се усетят вкусово.

                                                                                 

Копър

Пресният копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява салатите, млечните и майонезени сосове, маринати и сирена. Използва се при приготвянето на туршии, стерилизирани краставички, таратор. Подходящ е за подправянето на риба, на зеленчукови блюда (тиквички, пресни картофи, зелен фасул, зеле), на постни супи. За шведите копърът е това, което е за нас червеният пипер - национална подправка. Салатата от копър събужда апетита и благоприятства обмяната на веществата в организма.

                                                                                 

 Магданоз

 

Като подправка се използват два вида магданоз — къдраволист и италиански, известен още като обикновен или гладколист. В българската кухня се използва предимно обикновеният магданоз, а къдраволистият магданоз почти не е познат. Къдраволистият магданоз често се използва за декорация на ястия. Смята се, че обикновеният магданоз има по-силен аромат. 

                                                                                 

 Мащерка

Мащерката се използва за подправяне на меса, супи и яхнии. Тя е използвана във френската кухня, където е важна съставка на bouquet garni, както и на Herbes de Provence. Тя се използва широко и в карибската кухня. В някои страни от Близкия Изток, подправката „заатар“ съдържа мащерка като насъщна съставка.

При готвене мащерката трябва да се слага рано, за да има време да отдели етеричните си масла.

                                                                                                            

Сминдух

Използва в смесите за кайзероване , пастърма и в саламите защото не си сменя вкуса при обработка( варене, пушене).

                                                                                                            

 Шарена сол

Главните ѝ съставки са добре изсушена чубрица, сминдух, сладки и люти чушки от пипер, печена царевица, печени тиквени семки, сол, понякога и дива мащерка.

Приготвя се сравнително лесно. Първата стъпка е счукването на всички съставки. Втората стъпка е пресяването на сместа.

                                                                                                            

 Къри

  

Къри е смес от подправки, произлизаща от южноазиатската кухня. Кърито, което се използва в западната кухня и има сравнително стандартизиран състав, няма точно съответствие с оригиналната рецепта на смеската от подправки, ползвана в Южна Азия и наричана по същия начин.

Най-често използваните подправки за къри са куркума, кориандър, кимион, червен пипер и сминдух. В зависимост от рецептата може да се добавят и джинджифил, черен пипер, канела, кардамон, резене, индийско орехче, карамфил и др.

                                                                                                            

Сибирски лук

Сибирският лук се отглежда заради листата, които се използват като зеленчук или подправка. Имат по-мек вкус от лука, зеления лук или чесъна.Сибирският лук се използва суров, нарязан на ситно, обикновено за подправяне на салати, омлети и печени картофи.

                                                                                 

Куркума

За оцветяване и овкусяване на 4 порции е достатъчно количество, равно на ¼ чаена лъжичка. В Индия щедро се добавя към ориз, яйца, къри и други гозби, а заради цветовата прилика с шафрана се нарича още и "шафрана на бедните". Има изключително благотворно въздействие за подобряване работата на жлъчката и черния дроб. Влияе положително и на страдащите от диабет. Доказано е, че къри, приготвено с куркума, убива ракови клетки. В промишлеността се използва масово като оцветител на маргарини, сирена, ликьори, сладолед, кексове, портокалов сок, бисквити, сосове и е известен като Е100. Използва се да предпази храните от слънчевата светлина.
                                                                                                            

Чесън

Използва се в готварството поради силния си вкус, който подобрява ароматно-вкусовите качества на много други продукти. Често се комбинира с лук и домати. Прекомерната употреба води до изпотяване. На добре познатото състояние „дъх на чесън“ може да се противодейства с консумирането на пресен магданоз, като често в ястия с чесън присъства и магданоз.
В Русия и кавказките страни зеленият и младият чесън често се консервират под формата на туршия и се консумират като мезе или разядка. В България също се прави туршия от чесън, но основна съставка са главите, а части от листата има само в някои случаи като допълнение.
Според стари поверия чесънът притежава способността да отблъсква вампири и зли същества.
Чесънът е богат на витамин B6 (който подпомага регулирането на хормоните в организма), витамин B1 и витамин C, както и на селен (рядък и изключително необходим микроелемент за човешкия организъм).
Луковицата на чесъна има разностранно действие. Противоглистното и бактерицидното и действие се използва при инфекциозни заболявания на стомашно-чревния канал. Етеричното масло унищожава болестотворната и подпомага развитието на нормалната чревна флора. Също така понижава артериалното налягане при хипертония, разширява коронарните и периферните съдове, увеличава амплитудата на сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. Добро профилактично средство е и при атеросклероза. Понижава кръвната захар и ето защо е препоръчителен за хранене при диабет.
                                                                                                            

Люта чушка

Лютата чушка има силен аромат и вкус, вариращ от сладникав до изгарящо лют (причина за лютивия вкус е наличието в плодовете на фенолното съединение капсаицин, което в лютата чушка е 20 пъти по-голямо от това в сладката чушка). Някои видове люта чушка са толкова люти, че дори докосването до тях може да предизвика кожно раздразнение.
Плодовете на лютата чушка се употребяват пресни дори все още неузрели, но могат и да се готвят или сушат – цели или на парченца. При сушене узрелите плодове придобиват по-тъмен цвят – от тъмно- до оранжево-червен. Обикновено чушките се сушат на слънце, от което те се сбръчкват. Чушките могат да се съхраняват на сухо място и запазват вкуса си през цялата зима. След това се стриват със или без семената и се употребяват в различни сосове, подправки за ястия, салати и пици. Ситно стрити те се превръщат в лют червен пипер. Цели чушките могат да се употребят за подправка на супи и ястия.
Мерната единица за лютивина на лютата чушка е сковилът (SHU). Най-лютата част на чушката е ципата от вътрешната им страна.
                                                                                                            

 Калоферче

Като подправка се употребява предимно към супи или ястия с агнешко месо,но пестеливо, заради подчертано горчивия си вкус. Може да се добави в стрито състояние и към луканки и суджуци. Може да се използва като билков чай при колит, глисти, невроза, ревматизъм, както и при камъни в бъбреците и жлъчката. Има леко горчив вкус и силен аромат, който не се загубва при сушене. 

Познато е и на народите в Русия,които го наричат канупер,кануфер,колуфер,калуфер,а също и сарацинска мента и балзамична рябинка.

                                                                                 

БОЛГАРСКИЙ ПЕРЕЦ

 

http://www.youtube.com/watch?v=T3_LhZKkEJc